Как да разберем дали имаме атеросклероза: пълен пътеводител за изследванията

Как да разберем дали имаме атеросклероза: пълен пътеводител за изследванията

Наличието на повишени нива на холестерол може да бъде установено чрез комплексно изследване, което включва както лабораторни тестове, така и инструментални диагностични методи. Атеросклерозата често протича безсимптомно в ранните етапи, затова е важно да се правят профилактични прегледи, особено при хора в риск (пациенти над 45 години, с наднормено тегло, пушачи, хора с хипертония, диабет или фамилна обремененост с сърдечно‑съдови заболявания).

 Лабораторна диагностика

Лабораторните изследвания не позволяват директно да се визуализират плаките, но помагат да се оцени рискът от развитие на атеросклероза, да се открият нарушения в липидния метаболизъм и системно възпаление. Основни изследвания:

• Липиден профил (липидограма) – изследват се общ холестерол, LDL („лош“ холестерол), HDL („добър“ холестерол) и триглицериди. Повишени LDL и триглицериди, както и понижени HDL, могат да показват риск от атеросклероза.

• Кръвна глюкоза – повишените стойности може да са признак на диабет, който ускорява развитието на атеросклероза.

• Възпалителни маркери – например високочувствителен C‑реактивен протеин (hs‑CRP). Постоянно повишени стойности могат да показват нестабилност на атеросклеротичния процес.

• Пълна кръвна картина – ускорената СУЕ може да бъде неспецифичен признак на възпаление.

• Креатинин – позволява да се оцени функцията на бъбреците.

В някои случаи могат да бъдат назначени допълнителни изследвания, например липопротеин(a) – наследствен рисков фактор за атеросклероза.

 Инструментална диагностика

Инструменталните методи позволяват визуализиране на плаките, оценка на степента на стеснение на съдовете и локализацията на уврежданията.

• Ултразвуково дуплексно сканиране – неинвазивен метод за оценка на структурата на артериалните стени, дебелината на интима‑медия комплекса, визуализация на плаки и измерване на кръвотока. Използва се за изследване на каротидни, брахиоцефални артерии, съдове на долни крайници, аорта и др.

• КТ скенер и КТ ангиография – дават детайлна информация за анатомията на съдовете, степента на стеноза и калцификация на плаките. Особено полезни за изследване на коронарните артерии, аортата и нейните разклонения.

• ЯМР и ЯМР ангиография – използват се за оценка на мозъчни съдове, аорта и нейните клонове. Позволяват да се установи наличие на кръвоизлив в плаката, липидно ядро, фиброзна капсула – важни показатели за риска от руптура.

• Ангиография с контраст – инвазивен метод, при който се въвежда контрастно вещество и се прави рентгеново изследване. Дава детайлна карта на съдовото състояние. Коронарографията се използва за изследване на коронарните артерии.

• Ехокардиография (ЕхоКГ) – оценява функцията на сърцето, размерите на камерите, дебелината на стените и състоянието на клапите. Може да открие атеросклеротични промени.

• Електрокардиограма (ЕКГ) – помага да се оцени ритъмът и честотата на сърдечната дейност и да се открият нарушения, свързани с увреждане на коронарните съдове.

В някои случаи се използват и по-напреднали методи като вътресъдов ултразвук (IVUS), оптична кохерентна томография (OCT) и спектроскопия в близкия инфрачервен диапазон (NIRS) за по-подробна оценка на състава на плаките.

 Кога е добре да се потърси лекар

Препоръчва се консултация с лекар (терапевт, кардиолог, невролог или ендокринолог), ако се появят следните симптоми, които могат да показват стеснение на съдове поради плаки:

• болка в гърдите, задух, чувство на тежест в областта на сърцето (при засягане на коронарните артерии);

• световъртеж, шум в ушите, нарушения в паметта и концентрацията, проблеми с координацията (при засягане на мозъчните съдове);

• болка в краката при ходене, изтръпване, студени крайници, трофични промени по кожата (при атеросклероза на артериите на долните крайници);

• болка в корема или кръста, отоци, високо кръвно налягане (при засягане на бъбречните артерии).

Важно е да се помни, че атеросклерозата може да бъде безсимптомна в ранните етапи, затова хората в риск трябва да правят редовни профилактични прегледи, дори при липса на оплаквания.

 Важно: Само лекар, който взема предвид цялостната клинична картина, може правилно да интерпретира резултатите от изследванията. Самодиагностиката може да доведе до грешки и забавяне на необходимото лечение!

3 подхода за профилактика:

1. Редовни профилактични прегледи и изследвания

Поддържането на добра информираност за състоянието на организма е ключово. Редовните прегледи при специалист и базови лабораторни изследвания помагат да се откриват ранни промени, още преди да се появят симптоми. Това дава възможност за навременна реакция и по‑добро управление на рисковите фактори.

2. Подкрепа на здравословен начин на живот

Ежедневните навици имат огромно значение за общото благополучие. Балансираното хранене, умерената физическа активност, качественият сън и намаляването на стреса подпомагат нормалните функции на организма и създават стабилна основа за дългосрочно здраве.

3. Ограничаване на рисковите фактори

Някои фактори могат да натоварят организма повече от други. Намаляването на тютюнопушенето, контролът върху теглото, вниманието към кръвното налягане и поддържането на балансирани нива на кръвна захар са важни стъпки към по‑добро общо състояние и превенция на бъдещи проблеми.

AZDARA – център за храносмилателно здраве